Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
и
иа
иб
ив
иг
ид
иж
из
ик
ил
им
ин
ип
ир
ис
ит
их
иш
ищ
икебана
икиндия
икона
иконоборец
иконоборство
иконограф
иконография
иконографски
иконом
икономика
икономисам
икономисвам
икономисване
икономист
икономичен
икономически
икономично
икономия
икономка
иконопис
иконописец
иконостас

иконопѝс, -та, мн. -и, ж. Худ. 1. Само ед. Изкуство да се рисуват икони. Той се занимава с иконопис. 2. Събир. Произведение на християнска живопис.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.