икиндѝя, мн. няма, ж. (тур.). Диал. Обикн. в съчет. на, по икиндия — време обикн. преди залез слънце; привечер, надвечер. Слънцето беше на икиндия. Вазов. Огладнял е, от вчера по икиндия троха хляб не е слагал в уста. Караславов.