кибрѝт м. (араб.). 1. Специална кутийка с клечки, които имат на единия си край лесно запалимо вещество. Купих два кибрита. Една пачка кибрит. 2. Отделна клечка от такава кутия. Той драсна кибрит и запали свещта. Йовков.