|
кѝсел, -а, -о, прил. 1. Който има вкус, подобен на лимон, оцет и под. Бързо взеха да гребат гладните моми и ергени мазния качамак и киселата мътеница. Влайков. Кисела ябълка. Кисели сливи. 2. Който е престоял в саламура или е ферментирал. Кисело зеле. Кисели краставички. Кисели чушки. 3. Който е почнал да се вкисва. Той нямаше поне какъв-годе запас от зеленчук и ме поеше с кисело вино, замирисало на мухъл. Вазов. 4. Прен. Разг. Който е без настроение; недоволен, сърдит. Завариш го дома, ама навъсен, кисел; защото, колкото пари е прибрал вчера, изпил ги е снощи. Влайков. От към господарската къща се показа Васил, начумерен, кисел — той винаги беше такъв, когато времето беше лошо и не можеше да се работи. Йовков. 5. Прен. Който изразява неудоволствие, отегчение, досада. Той искаше да заговора, да ги запита, но техните кисела лица го отблъсваха. Караславов. И ето, вместо навъсените лица — усмивки, вместо киселите физиономии — весели младежки изражения. Вежинов. Кисела усмивка. Кисела гримаса. 6. Хим. Който има свойство да променя синия лакмус в червен и се неутрализира с основа. Кисела реакция. □ Кисел хляб (диал.) — хляб, направен с квас. Опекла съм девет крави ялови и девет пещи кисел хляб. Нар. прик. Кисела вода (геол.) — изворна, минерална вода, която съдържа въгледвуокис; естествено газирана вода. Кисела почва — почва, която съдържа органични киселини, образувани при гниенето на веществата. Кисело мляко — подквасено мляко, квасено мляко.
|