кикòтя се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Разг. Смея се високо и продължително. Дълго време дядо Либен се кикотил и плакал от смях. Каравелов. Той дигна глава към овчарката, която се кикоти на другия бряг. П. Ю. Тодоров.