кимиòн, мн. няма, м. (араб.). 1. Едногодишно южно растение с дребнозърнести и плоски плодове. Cuminum cyminum. 2. Плодът на това растение, който се употребя за подправка на ястия и в медицината. В тия кутийки има и сушени круши, всякакви миризливи треви и плодове: чубрица, сминдух, канела, кимион. Каравелов.
|