|
кѝпвам, -аш, несв.; кѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За течност — започвам да вря; завирам. Чаят кипна. || Разливам се, протичам извън съда при врене; изкипявам. Млякото кипна. 2. Прен. Обхваща ме силно чувство на яд, гняв, злоба, което изведнъж проявявам. Чорбаджията кипна от яд, развика се и се разгълча. Йовков. 3. Прен. За чувство, мисли — проявявам се силно; избухвам. В гърдите му кипна яд и злоба. Влайков. В него кипваше жажда за отмъщение. Елин Пелин. 4. Диал. За вино — почвам да ферментирам. □ Кипва ми кръвта (разг.) — силно се възбуждам, ядосвам се.
|