Речник

кипя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. кипя̀л, -а, -о, мн. кипѐли, несв., непрех. 1. За течност — силно вря, като клокоча и преливам вън от съда, където се намирам. Снеми тенджерата от огъня, защото водата кипи. || Разг. Само 3 л. За съд — силно ври течността в него. Станат ли майорът и майорката, самоварът трябва да ври а кипи в обедната. Влайков. Спи, дреми, почивай, ти, който не спеше, / ти, кой беше вихър, котел, що кипеше / над някакъв злобен, стихиен огън. Вазов. 2. Прен. За море, река и под. — силно, бурно се вълнувам; бушувам. Сребропенестите вълни весело се пляскат о камъните, скачат от ниски канаристи прагове, въртят се и кипят във вировете. Вазов. Само бързеите шумяха, бълболеха и кипяха, разбити на снежнобяла пяна в малките въртопи. Ем. Коралов. 3. Прен. Проявявам се силно, бурно, намирам се в разгар; бликам. В душата му кипеше злоба, той не мислеше за нищо друго освен за мъст. Йовков. Навътре в гората кипеше трескава работа. Непрекъснато ечеха брадвите и от време на време с продължителен трясък се поваляше някъде дърво. Йовков. Около тях гъмжеше навалица, минаваха хора, свиреха клаксони, трескаво кипеше животът. Дим. Димов. Борбата кипи. 4. Прен. Изцяло съм обхванат, изпълнен от нещо, обикн. от силно чувство на яд, гняв, злоба и под. Стефчов кипеше от злоба. Вазов. Той кипеше от сили, от пориви, от възторзи. Караславов. Той беше жив човек, кипеше от енергия и инициативи. А. Гуляшки. Кипя от яд. 5. Диал. За вино — ферментирам. Хамбарите пукаха, препълнени с жито, в зимниците виното кипеше. К. Петканов. □ Врели-некипели (ни врели, ни кипели) (разг.). — празни приказки, глупости. Остави сега туй... Току ги дрънкаше и ти, ни врели, ни кипели. Йовков. Врял и кипял (разг.) — много опитен, с голяма житейска опитност. Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам. Ал. Константинов. Кипи ми (разг.) — силно се ядосвам, едва сдържам яда си, за да не избухна. Кръвта ми кипи — силно съм възбуден, силно се вълнувам.