|
кир, киртà, мн. няма, ж. (тур.). Разг. Нечистотия от пот по кожата или по дрехите на човек. Ще започне той (телякът) уж кирта да ти трие, ще те заприказва... и току изведнъж ще ти изтърси: „Вие, господине, ще каже, много кир имате“. Св. Минков.
кир, неизм., м. (гр.). Остар. Господин. Така се случило и с Нена, когото аристокрацията наричала кир Нено, демокрацията — Нено чорбаджи, а средните — челебият. Каравелов.
|