|
кираджѝя, -та, мн. -ѝи, м. (араб.). Остар. 1. Наемател, квартирант. 2. Лице, което срещу заплащане превозва със собствена кола или кон стока или пътници. Той беше отколешен кираджия и него човек можеше да го види по пътищата и в най-лошо време. Йовков. След няколко дни кираджии натовариха бъчвите и ги откараха нейде. Влайков.
|