|
кирѝя ж. (араб.). Остар. 1. Наем. Туриха в къщата да живее човек с кирия. Влайков. В каруцата има сено, постели си... Кирия няма да ти взема! Елин Пелин. 2. Заплащане за превоз на стоки, пътници. Сутринта първата фигура, която се показа на вратата ми, беше Медьо, водачът ми. Той идеше да му броя осемте лева кирия от Лъджене до тука. Вазов. 3. Превозване на стоки или пътници с кола или коне срещу заплащане. Имаме два вола, с тях Костадин, мъжът ми, ходеше на кирия. Йовков. □ Де го Киро — на кирия: три закара, две докара (разг., ирон.) — за човек, който вместо да печени, губи.
|