|
кирлѝв, -а, -о, прил. Обикн. за бельо, дрехи — който има кир; нечист, мръсен. Една грозна и кирлива риза, с яка мазна като баница, се закопчаваше около дебелата му червена шия. Елин Пелин. Я вземи тая кирливи дрехи и иди ей-там в реката да ги препереш. Л. Стоянов. □ Изваждам (изкарвам) някому кирливите ризи (разг.) — изтъквам, показвам лошите, нечестните дела на някого. Аз ще му изкарам всичките кирливи ризи. Хвали се, че бил военен. Лъже. Никакъв военен не е бил. Йовков.
|