|
киселинà ж. 1. Само ед. Качество на кисел (в 1, 2 и 3 знач.). 2. Вещество с кисел вкус. Найден късаше киселец... и даваше на Невянка, като и сам смучеше сочната киселина на билката. Вазов. 3. Хим. Химическо съединение с кисел вкус, съдържащо водородни атоми, които могат да се заместват с метали, при което се образуват соли. Сярна киселина. Солна киселина. Винена киселина. Оцетна киселина. □ Киселини в стомаха (мед.) — увеличение на солната киселина в стомашния сок,
|