|
кѝсна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кѝснат, несв., прех. 1. Продължително, дълго време стоя натопен във вода или в друга течност. Сутринта учениците с удивление, видяха в коритото на училищната чешма, че киснеха сноп дрянови пръчки. Вазов. Докога ще киснеш в морето? 2. Прен. Разг. Неодобр. Застоявам се продължително време все на едно място. Е, хайде, ставай да се разхождаме. Какво ще киснеш тука? Ал. Константинов. Цял ден се губи — надолу, казват, нейде по механите кисне. Влайков.
|