|
кит1, кѝтът, кѝта, мн. кѝтове, кѝта (сл. ч.), м. (гр.). Най-големият днес морски бозайник, с тяло, подобно на риба Balaena. Те биха гледала и спорили до мръкнало, ако не им привлякоха вниманието прекрасните фонтани, с които едно стадо китове беше украсило Атлантическия океан на разстояние около два километра от нашия параход. Ал. Константинов.
кит2, кѝтът, кѝта, мн. няма, м. Диал. Ресни на китеник.
кит3, кѝтът, кѝта, мн. няма, м. Диал. Сняг по дърветата. Малко наклонена и покрита със синкав сняг, поляната беше заобиколена с ниска гора, приведена от кита. Ем. Станев.
|