|
кѝтен1, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е като китка, потънал в зеленина и цветя; гиздав, хубав. Но върне ли се китна пролет / и се разцъфне цвят и злак, / и подмладен и бодър духом / при нас певецът идва пак. П. П. Славейков. Китно село. Китна градина. Китна долина. Китна дъбрава. 2. За дърво — който има много вейки и листа; кичест, клонест. В дебрите усойни на Балкана тъмен /... / кръшна трепетлика китни клони пери / и деня и нощем слисана трепере. П. П. Славейков. Китна гора. 3. За дрехи, шевици и др. — който е с много красиви багри; разноцветен, пъстър. Китна носия.
кѝтен2, -а, -о, и -тна, -тно, мн. -тни, прил. Диал. Поет. Който е украсен с китки; накитен, нагизден, пременен. Паднала е тъмна мъгла / на момини равни двори; / не е било тъмна мъгла, / най са били китни свати, / да сватуват малка мома. П. П. Славейков. Вятър вее гора се люлее, / през гората китени сватове, / все сватове на бели атове. Нар. пес. Китени коледари.
кѝтен3, -а, -о, прил. Който е с дълги рошави ресни, втъкани между основата и вътъка. Под една кичеста круша в една от трендафиловите градини било постлано черножълто китено чердже. Каравелов.
|