|
кѝча, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Украсявам, китя с цвете или с нещо друго. Младите моми и булки стояха наредени покрай пътя от двете страни, с китки в ръцете, с които кичеха конете на юнаците и своите роднини и познайници. З. Стоянов. Между това, той взе да кичи къщата си, за да бъде приятна на бъдещата му съпруга. Вазов. 2. За цветя, букет, венец и под. — служа за украса, крася. Цветя, цветя, те кичат всякой кът! П. П. Славейков. Малко цвете съм в полето, / аз съм синия синчец, / любя въздуха, небето, / кича полския венец. Вазов. Висока букова и дъбова гора кичи склоновете на двете урви. Вазов. кича се страд.
|