|
кѝчест, -а, -о, прил. 1. За дърво — с гъсти клони и шума; клонест. Всред широкия двор... се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин. Стройна се калина вие над брегът усамотени, / кичест явор клони сплита в нейни вейчици зелени. П. П. Славейков. 2. За цвете — който е с цвят от гъсто наредени листчета, или с гъсто наредени цветове на едно стръкче. Недялка се върна с две китки бял трендафил и кичест карамфил. Вазов. Цонка се затече и донесе два кичести зюмбюла. Вазов. Кичест босилек.
|