кѝчур м. 1. Снопче косми от коса или козина. Кичури от руса коса падаха по високото му чело. Вазов. Той (еленът) беше отпаднал. Хълбоците му изглеждаха рошави, гривата на гушата му оредя. Всеки ден зимната му козина падаше на цели кичури. Ем. Станев. Над черните ѝ (на кобилата) светнали очи падаше кичур черна грива. Йовков. 2. Събрани на снопче или грозд цветове или плодове. Пред малката бяла къщичка на Симови още цъфтеше липата с кичури от гъсти жълти цветчета. Ем. Коралов. Кичури череши.
|