к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
| кьопав
кьопоолу
кьорав
кьорчо
кьосав
кьосе
кьоше
кьошк
|
кьошк, кьòшкът, кьòшка, мн. кьòшкове, кьòшка (сл. ч.), м. (тур.). Остар. 1. Предна отворена покрита част на къщата. Къщите почти всичките са обърнати с лицето към изток, дето се намира по един голям кьошк, на който сядат и спят лете. Каравелов. 2. Диал. Лятна къща извън града, обикн. в лозе.
|