к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
| кьопав
кьопоолу
кьорав
кьорчо
кьосав
кьосе
кьоше
кьошк
|
кьòрав, -а, -о, прил. (тур.). Диал. 1. Сляп. Къде си ръгнал като кьорав? ‒ провикна се от могилите, като го видя, че наваля със стадото си нататък. Чудомир. 2. Като същ. ср. кьораво ‒ удобен случай, леко добита облага. Удари кьоравото. Няма вече кьораво. □ Кьораво пладне (разг.) ‒ следобедна закуска към 4 часа.
|