к
ка
кв
кд
ке
ки
кл
км
кн
ко
кр
кт
ку
къ
кь
кю
кя
| кьопав
кьопоолу
кьорав
кьорчо
кьосав
кьосе
кьоше
кьошк
|
кьошè и (диал.) кюшè, мн. -та, ср. (тур.). Разг. Кът, ъгъл. В кьошето до тезгяха пък дремеше Калмука. Йовков. Край нея в кьошето беше се свило едно петгодишно дете. Влайков. Той често ще поседне на дъската, дето е между тяхната и чичовата Стойкова къща, там на кьошето, отдето се завива към улицата. Влайков.
|