Речник

млад, -а, -о, прил. 1. Който няма много години; неголям по възраст. Противоп. стар. А на следната година в Иванци биде назначен още един учител ‒ млад, току-що излязъл от гимназията момък. А. Страшимиров. Доктор Соколов беше млад човек ‒ на двадесет и осем години. Вазов. В двора на Глаушевци имаше едно младо, весело куче. Дим. Талев. Младо поколение. 2. Присъщ на младата възраст. Извиваха се момък до мома около свирача и ту тресяха млади снаги, ту пък лудо тупаха нозе. А. Страшимиров. Добър вечер, Милено! ‒ обади се тихо... млад мъжка глас. Елин Пелин. Млада кръв. Младо сърце. 3. За растение ‒ който е поникнал ‒ неотдавна. Поляните около лагера... сега весело се зеленееха, покрити с млада и свежа трева. Йовков. Те минаха близкия дол и пак изскочиха на високата равнина край гъстата млада гора от буки и дъбчета. Елин Пелин. 4. Който е създаден, образуван неотдавна. Тази младеж ще пререже нашата млада Република с шосета и железопътни линии. Караславов. 5. Като същ. младият м., младата ж., младото ср., мн. младите ‒ млад човек. На мегдана до черквата младите бяха започнали да се събират за хоро. Йовков. □ Млада булка ‒ жена, която неотдавна е встъпила в брак. Млада младина (диал.) ‒ много млад. Млади години ‒ времето, когато човек е млад. Цял рояк спомени от минали млади години нахлу в Станчовата глава. Елин Пелин. Млад и зелен (разг.) ‒ а) Много млад, в крехка възраст. б) Неопитен, незрял. Младо вино ‒ непрекипяло вино. Млад войник ‒ войник, който отскоро е постъпил на служба. Старо и младо (разг.) ‒ всички. Старо и младо беше се заловило за работа. Вазов.