|
млъ̀квам, -аш, несв.; млъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Преставам да говоря, да викам, да пея; замлъквам. Аз млъкнах а през целия път не проговорих ни дума повече. Г. Райчев. Момичетата се опитаха някъде да запеят, но се изсмяха високо и млъкнаха. Елин Пелин. Запей как брат брата продава, / как гинат сили и младост, / ... / запей или млъкни ‒ махни се! Ботев. 2. Преставам да издавам звук, шум; утихвам. Кукувицата млъкна и не се обади вече. Елин Пелин. Моторът млъкна. Вятърът донесе / от нейде топъл лъх на чернозем. Вапцаров. Отвън се чува свирня от кавал и дайрета. След малко млъкват. Вазов.
|