Речник

млèчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е приготвен от мляко или с мляко. Млечна каша. Млечна баница. Млечен шоколад. 2. За животни ‒ който дава мляко. Млечен добитък. || Който дава много мляко. Дванайсет крави доя, ама крави ти казвам... Едната ‒ ведро пълни, толкова млечни са. Кр. Григоров. 3. За растения ‒ който има сок, подобен на мляко. || За неузрели зърнени храни ‒ който пуска бял сок, подобен на мляко. Зърното, още млечно- тогава, се свива, узрява преждевременно. Йовков. Страшно много обичаше зрялото грозде и още млечните мамули. Йовков. 4. С цвят на мляко. Устни захар, шия млечна, / но кому са сладост вечна? Яворов. Млечно стъкло. □ Млечна диета ‒ режим на хранене с мляко и млечни продукти. Млечна захар (хим.) ‒ органично съединение от групата на захарите, което се намира в прясното мляко. Млечни зъби ‒ първите детски зъби, които по-късно се заменят с други. Млечни жлези (анат.) ‒ у жена или женско животно: жлези, които отделят мляко за кърмене на малкото. Млечна киселина (хим.) ‒ органично съединение: безцветна течност, която се получава при ферментацията на захарите или се образува в мускулите при умора. Млечен път ‒ голямо съзвездие от гъсто разположени една до друга звезди, което се вижда като широка светла ивица на небето. Наблизо, като черна стена, се 'изправя гората, горе над нея небето е ясно... като бяла пелена, надолу се спуща млечният път. Йовков. Млечни сестри (братя) ‒ деца от две майки, бозали едновременно от една майка.