|
младинà ж. Обикн. мн. Младост. Той ни разказваше весели истории от младините си. Вазов. Гърди си с рози накити, / на младини се насити, / докле е младост, е наслада ‒ / че няма да си вечно млада. П. П. Славейков. И ти щеше край мен да страдаш повече от мен. Защо да ти почерня младините и да отровя живота ти? Елин Пелин. Кога умра, не плачете /..., / а по-скоро заровете / мойта, хладната снага. / Заровете я в тревата / там при Стара планина, / де цъфтяла ‒ за борбата / мойта ранна младина. Вазов. Деца, продължи старецът с жален глас, много ми е мило за вас и за вашата младина. Блъсков. □ Млада младина (диал.) ‒ много млад. Отиде си млада младина.
|