|
младожèнец, мн. -нци, м. 1. Мъж в деня на сватбата си или наскоро след нея. Черквата се. изпълни с народ. Запалиха свещите на полюлея и под него се изправиха булката и младоженецът. Йовков. 2. Само мн. Мъж и жена в деня на сватбата им или женени отскоро. Голяма беше радостта им, дълбоко благополучието им, нощ за късо време: два месеца бяха годеници, месец младоженци. Вазов.
|