|
младòк, мн. -ци, м. Разг. 1. Младо дърво; младочка. Тая гора остая пак една великолепна гора с милионите си още живи борове н с младоците. Вазов. Че и гората пали есенно време... Нарочно я пали, паша да си прави, та напролет, като покарат младоци, да има какво да пасат козите му. Чудомир. 2. Прен. Разг. Млад мъж; момък, момче. И гледам изведнъж изскача Зеленгора, ‒ това, момчето де: /... / ‒ Ей, други пък отсреща ‒ / и той такъв младок. П. П. Славейков. Всички млади мъже бяха заминали, по улиците ре мяркаха само стари хора а младоци. Караславов.
|