млàдост, -ттà, мн. няма, ж. 1. Младите години, от ранна до зряла възраст на човек. Отче, ‒ прошепна боляринът с отчаяние ‒ цяла нощ съм мислил за една случка от младостта ми... Бях млад и през една пролет беше. Йовков. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков. Младост до време, старост до гроба. Погов. 2. Качество на млад. Мокрото ѝ лице, зачервено от студената вода, лъхаше преснота и младост. Елин Пелин. Може би е брат умрял, / може би любим е паднал, / може би един шрапнел / е отнел прекрасна младост. Вапцаров. Хубава си, моя горо, / миришеш, на младост. Каравелов.
|