Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
м
ма
ме
ми
мл
мн
мо
мр
му
мъ
мю
мя
мнение
мним
мнителен
мнително
мнителност
мних
многая
много
много-
многобожие
многоброен
многобройност
многовековен
многовластие
многовретенен
многоглав
многоглаголствам
многоглаголстване
многогласен
многогласно
многогодишен
многодетен
многодетство
многодневен
многоезичен
многоезичие
многоетажен
многожелан
многоженство
многозабоен
многозабойчик
многозаслужил
многозвучен
многознайник
многознайница
многознаменателен
многозначен
многозначителен
многозначително
многоимотен
многокрак
многократен
многократно
многократност
многолетен
многолетие
многолик
многолистен
многолюден
многолюдност
многомашинник
многомашинничка
многомилионен
многомъжие
многонационален
многоначалие
многообемен
многообразен
многообразие
многообразно
многоочакван
многосричен
многосричност
многостаночен
многостаночник
многостаночница
многостаночничка
многостен
многостенен
многостишен
многострадален
многостранен
многостранност
многострунен
многостъблен
многостъпен
многотиражен
многотиражка
многотомен
многотонажен
многотонен
многоточие
многотраен
многотърпелив
многоуважаем
многохиляден
многоцветен
многоцветие
многоцифрен
многочасов
многочислен
многочисленост
многочленен
многоъгълен
многоъгълник
множа
множа се
множене
множествен
множественост
множество
множимо
множител
множко
мнозина
мнозинство

мним, -а, -о, прил. (рус.). 1. Въображаем, недействителен. Преди всичко ще постави на мястото им всички лъжепатриоти, ще разобличи техните мними заслуги. Л. Стоянов. Мнима опасност. Мнима заплаха. 2. Престорен, лъжлив. Младата гъркиня, която, като мнима гостенка на временните му хазяи, го беше последвала и тук, още го очакваше. Хар. Русев. Мним болен.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.