|
многоглàсен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който се състои от много гласове, от много звуци. От двата тесни прозореца... влизаха утренното слънце и многогласният смесен глъч на селяните. Ст. Загорчинов. Конят наостряше уши от многогласния шум на реката, от екота на горите. Л. Стоянов. 2. Муз. Който се състои от няколко самостоятелни, но едновременни и хармонично съчетани гласове. Многогласна песен.
|