Речник

мнòго нареч. 1. В голяма степен, в голямо количество. Противоп. малко. Разказва ми, че там една жена, / съсухрена от скръб и от тревога, / ме чака да се върна у дома / и още, още ме обича много. Вапцаров. Много аз, мале, много мечтаех / щастие, слава да видим двама. Ботев. Тя каза, че минала случайно край тях и рекла да види Цвета, че ѝ се много харесала завчера на хорото. Елин Пелин. И от тия мисли душата ѝ се напълни с мед като кошер, толкова много, че тя не можеше да изтърпи. Елин Пелин. Той се обръщаше от време на време и напомняше за раната на един от ранените, който бе загубил много кръв. Дим. Димов. Депутацията, подир много мъка, беше успяла да спаси Бяла черква от участта на Клисура. Вазов. Учителят имаше право, но той беше много млад и хората не искаха да го вярват. Елин Пелин. В празник дядо Славчо отиваше в черква много пано. Влайков. 2. Като неопред. числ., понякога членувано ‒ голям брой, голямо количество. Четете да знайте, що в стари години / по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан. Вазов. На дядови Славчови копаем, ей там е, дето се виждат многото копачки. Влайков. Не валеше вече, но от многото дъжд, който беше се излял, беше мокро и влажно. Йовков. Чия дъщеря е таз хубавица...? ‒ На Димчо кехая от Жеруна. ‒ Димчо кехая? Богатият онзи чорбаджия с многото овце? Йовков. || За лица ‒ мнозина. Много бяха го и забравили, но когато видяха, че се завърна, всички си спомниха за него. Величков. □ За много години ‒ пожелание, благословия за дълголетие. Малко-много ‒ що-годе, отчасти. Малко или много ‒ по-малко или повече. Много вода изтече (разг.) ‒ доста време е минало. Много добър (остар.) ‒ оценка за успех на учащ се, равна на 5. Много здраве ‒ изпращане поздрав на някого. Много малко ‒ съвсем малко. Много ми влиза в работа (разг.) ‒ не ме интересува. Много-много ‒ при глаголи с отрицание: за изразяване на малко, недостатъчно, в по-слаба степен. И, без да мисли много-много, Вълко се провеси из дупката на потона. Вазов. Само ти много-много да не разправяш, не искам да ме знаят хората. Йовков. Научен съм (свикнал съм) на много (разг.) ‒ свикнал съм да живея охолно, без лишения.