мнòжество, мн. -а, ср. Със следващо съществително ‒ много голям брой, много голямо количество от нещо. И ето там, на самата линия на хоризонта, се очертаха черните силуети на множество хора и добитък. Йовков. Неизразимо печално зрелище представляваше това множество от затворници. Величков. || Много голям брой, много голямо количество хора. Откъм горната махала се показа голяма тълпа хора... Множеството го обгърна и понесе. Йовков. Черноок един българин, на възраст около 40 години, разблъска натрупаното множество да си поправи път. З. Стоянов.
|