мнòжко нареч. Разг. Умал. от много; доста, твърде много. А ти как си? Май множко ти тежи раницата. Йовков. Майстор си ти, ама едно ти е лошото... ‒ Кое, бай Нейко, гдето си попивам ли? ‒ Май множко пиеш. Йовков.