|
мнозѝна неопр. Числ. 1. Обикн. за лица от м. род ‒ доста, твърде много на брой. Мнозина любопитни обиколиха двамата борци. Вазов. В Плевен имах мнозина познати. П. Р. Славейков. 2. Като същ. ‒ много лица. А в кръчмата, където бяха надошли мнозина от вчерашните овчари и слуги, веселбата продължаваше. Йовков. Преброяват ни и ни викат поименно, мнозина липсват. Л. Стоянов.
|