|
па1 съюз. Диал. Понякога засилено със съюза та – та па. 1. За съединяване: а) При последователни действия, служи за въвеждане на нещо ново, което изразява следващата мисъл; и, пък, след това. И плеснат с ръце, па се прегърнат / и с песни хвъркат те (самодивите) е небесата. Ботев. Боне седна пред нея (кравата), взе на колене главата ѝ, па я замилва и зацелува по челото. Елин Пелин. Повълнувахме се, посърдихме се, па го обърнахме на смях. Ал. Константинов. Свирило лудо медна цафара, / свирило песня харна та стара. / ... / Та па отиде в момини двори. К. Христов. б) Свързва две или повече еднакви части в изречението: и, пък. Оная тънка, па висока снага като се завие и закърши – като топола. Влайков. Една прилична и хубавица, та па и хрисима, и работна, и сладкодумна. Влайков. Зъби! / Такива лъскави, па бели като гъби. К. Христов. Ама като останат (младите) насаме: весели, весели, па шеги, па песни, па живот, нà, топят се да речеш като масло на хляб. Мих. Георгиев. 2. За присъединяване: а) Когато добавеното изречение определя, уточнява, развива предходната мисъл; пък, а пък. В тоя дебел сняг конете се уморяват, па и преспи е навеяло. Вазов. И аз сам си мислех, че при Големия изкоп ще спрат да нощуват тая вечер, па то тъй и било. Ст. Загорчинов. б) Когато действието на последното изречение е като следствие от първите; та, пък. Нека да знаят и да помнят – всякога ще бъде против тях, па ако ще и цялото село да изгори. К. Петканов. Твоята длан е по-тежка, зашлеви му я пред цялото село, па да помни. К. Ламбрев. Искам да съм на кръщенката на сина си, па ако ще и главата ми да падне. К. Петканов. 3. За съпоставяне; пък, а. И врабчето е мъничко, па и то гнездо си вие. Елин Пелин. 4. Диал. Като нареч. – пак. Се да съм бил прав, па съм сгрешил барем веднъж в пиянство. Елин Пелин. Бе, що е речено, пиле, лястовица се излюпи, хвръкне от гнездото, лута се по топлите страни, па ни споходи напролет. Кр. Григоров. Пременил се Алия, погледнал се, па у тия. Погов.
па2 частица. Диал. 1. За засилване и потвърждение; пък. Ха да ни е честито, Райчо... Бре, ама па и машина... Ще срива синорите, та дим ще се дига. Кр. Григоров. Их, бре, Пижо, каков си па ти. Елин Пелин. Как те викат?... – Е, па, Кольо, господине, нали и сам ти ми спомена името. Мих. Георгиев. Как е по вас, нане Стоичко? – пита Шутия... Лов имате ли, имате ли? – Па има, намира се. Елин Пелин. Ти нямаш грях – Па нямам, та... какво ще имам. Елин Пелин. 2. Като самостоятелен въпрос, при очакване да се разбере мисълта по-нататък; е, и после? Ще отида да намеря онзи нехранимайко. – Па?
|