пàдало, мн. -а, ср. Диал. Място в планина или край път, където пренощуват пътници, колари или стада. Вечерта нашето падало беше полянката в северните поли на самия Белмекен. Вазов. Дето слънцето залазя, / там има мома заспала, / на лошо е място заспала – / на самодивско играло, / на говедарско падало. Нар. пес.
|