пàзва ж. 1. Мястото между гърдите и дрехата. Овчарчето внимателно сгъна писмото на четири и го сложи в пазвата си на голо. Ив. Хаджикарчев. Раксин полека извади от пазвата си един навит свитък и бавно взе да го развива. Ст. Загорчинов. || Обр. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Дебелянов. Партизаните бързаха да се приютят в майчините пазви на Средна гора. К. Ламбрев. 2. Дрехата над гърдите. Пазвата му беше шита и отворена, а гърдите му не се видеха от вълна. Цани Гинчев. □ Змия в пазва (разг.) – човек, комуто правиш добро, я той ти мисли зло.
|