пак нареч. 1. Отново, повторно, още един път. Спътник ни са били в живота / страдания бедност в чужбина; / но тях сме ний братски делили / и пак ще ги делим двамина. Ботев. Жена му ми донесе поръчаната чаша вино и влезна пак в дюкяна. Вазов. И ти при мене ще се върнеш пак! Дебелянов. || Също. Тънка руменина премина по бледното му лице и пак тъй бързо се изгуби. Йовков. Най-после и изтърсакът се запази – той бе пак момче. Влайков. 2. Въпреки това, дори тогава. Дори да умирам, / живота със грубите / лапи чилични / аз пак ще обичам. Вапцаров. На свинята и зурлата ѝ да отрежеш, пак ще рови. П. Р. Славейков. 3. Все още, и досега. Лъжеш се, Рада те е обичала вярно и те обича пак. Вазов. 4. Разг. Въпреки всичко, при все това; все пак. И камата ти дават, за да нямаш страх вече. Евтино пак я откупихме. Вазов. □ Все пак – въпреки всичко, при все това.
|