пàкост, -ттà, мн. -и, ж. Вреда, повреда; щета. Той сам нямаше деца, радваше се на чуждите и прощаваше немирствата и пакостите им. Елин Пелин. Той строши три лопати и една количка, за да стори пакост. А. Каралийчев. || Голяма щета, злина. Много пакости, много обири и убийства лежали вече на душите на юнаците, без да може някой да ги закачи. Вазов. Бялата вълчица... връхлетя пак върху стадото му. Не направи пакост, защото кучетата я усетиха и прогониха. Йовков.
|