пàла ж. Диал. Само в съчет. Пала ме (те, го и пр.) палила и да ме (те, го и пр.) пали палата (клетва и междум.) – огън да ме (те, го и пр.) гори. Се за нея пише, / откак там замина! / Пала го палила, / нека с тебе, брате, / да си гукнем „свате“. Елин Пелин. Абе ти ли си бе? Да те пали палата; едвам те познах. Вазов.
|