пàлешник, мн. -ци, м. Желязната част на рало, която пори, разравя земята; лемеж, ралник. Палешникът цепи ровката земя и след ралото остава дълбока бразда. Влайков. На мене ми дай подкови да кова, палешници да точа, сърпове да клепя. А. Каралийчев.