|
пàля, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. С огън, кибрит и др. правя нещо да гори; подпалвам, запалвам. Всеки от нас надигна по една запалена главня и тръгна из селото да пали. З. Стоянов. Бригадирите събират от гората съчки и сухи пънове и палят големи огньове. Г. Караславов. Паля цигара. Паля лула. 2. Правя нещо да гори, за да свети; запалвам. Клекнал до огнището, Лука палеше вощеница от една стиска слама, която гореше върху пепелта. Ст. Загорчинов. || Пускам електрически ток, за да свети. Паля лампа. На мръкване палят електрическото осветление по улиците. 3. Пускам в действие мотор с вътрешно горене. Паля мотор. 4. Поставям, правя огън в нещо, за да се нагорещи, напече силно. От къщи се чува трополене на дърва и дрънкане на съдове – мама пали пещта и трябва да готви около огнището. Влайков. Паля печка. 5. За слънце и др. – изпускам голяма горещина, правя да бъде много горещо; горя, жежа, пека. Слънце пали. Никой облак по небе не бега, / сеитбите изгори ги / тая люта жега. Вазов. 6. Прен. Горя, изгарям. Неугасим огън палеше изсъхналото му гърло и език. Вазов. Пламък ми пали главата, / мъка ми мъчи душата. Яворов. Гласът ми нежно гали / богатите в света, / а в други гърди пали / гневът, ненавистта. Вазов. паля се страд. □ Той пали, той гаси (разг.) – главен е, от него всичко зависи.
|