пàмет, -ттà, мн. няма, ж. 1. Способност да се запазва и възпроизвежда в съзнанието това, което е възприето или преживяно по-рано. Самоук, но надарен със силна памет и остър ум, той се възвиси до едно енциклопедическо образование, рядко у съвременниците му. Вазов. Пиша нещо по памет. Къса памет. Отслабнала памет. 2. Запазване в съзнанието на възприети или преживени неща. Няма да се изглади от паметта ми тая страшна картина. Величков. От фронта долетяха телеграми. / ... / И тоя ден се вряза в паметта ми: / жени пищяха, скубеха коси. Т. Харманджиев. 3. Диал. Ум, разум, съзнание. Не гледай момата има ли жълтици, / ... / ами гледай памет има ли момата, / че със памет, синко, бива най-богата. Вазов. Свива се сърце и памет се губи... / Дружки, неверници, змейно ме люби. П. П. Славейков. По-добре драм памет, а не сто оки сила. Погов. 4. Възпоминание, спомен. В памет на тая велика победа тоя храм имаше значението не само на богомолен дом, но и на скъпа народна, историческа светиня. Вазов. □ Вечная памет (църк.) – молитва за покойник: вечно да се помни. Зрителна памет – способност да се запомнят и да се възпроизвеждат текстове или образи на предмети, възприети предимно чрез зрението. Слухова памет – способност да се запомнят и да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
|