пàметен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който остава да се помни поради необикновеното впечатление, което е направил: забележителен, бележит. Една, че две, че три – усилни / и паметни години. Яворов. На отиване пак им беше дадена една такава гощавка, че за дълго време остана паметна в Люляково. Йовков. 2. Който е определен за възпоминание на някого или на нещо. По случай на годишнината от победата бе проведена тържествена паметна вечер. Паметна плоча. 3. Диал. Умен, паметлив. Дано на момчето, като е добро и паметно, да му потръгне, та и Станка да се нареди. Г. Караславов. Разправя ми тя... за своите братя – какви паметни момчета били те някога. Влайков.
|