паметлѝв, -а, -о, прил. 1. Който може много или дълго да помни. И се случваше така, че тя, силната ученичка, тя, ний-паметливата в цялото училище, тя прочиташе по две страници, а не запомняше нито ред. Г. Караславов. 2. Диал. Умен, разумен. Залюбил е млади Камен / Цена хубавица, / ... / не че Цена е прочута / и кметова щерка, / ... / но че тя е паметлива / и добра в сърцето. Вазов.
|