пàметник, мн. -ци, м. 1. Скулптурно или архитектурно произведение, построено за възпоминание на забележително лице или на историческо събитие. Паметник на народния поет Иван Вазов. Паметник на незнайния войн. || Надгробно скулптурно или архитектурно произведение. Синовете направиха паметник на покойния си баща. 2. Постройка, предмет, остатък от материалната култура на миналото. Всеки паметник в Рим, бил той малък или голям, театър, храм, баня, дворец или портик, е едно свидетелство за архитектоническия гений на римляните. Величков. Исторически паметници. Паметници на изкуството. || Произведение на старата писменост. Но в един наш писмен паметник, открит от Иречека, той е назован с истинското си име: Ивайло. Вазов. Кирилски паметници.
|