памтивèка нареч. Само в съчет. от памтивека – от край време, от незапомнени времена, откакто съществува светът. Летяха векове; менят се вихрен ред / дни – светлина и мрак – и тъй от памтивека. П. П. Славейков. Такива сте сички: староверци. Живеете както сте живели от памтивека, по някакви старовремски закони. Дим. Талев.
|