памỳк, мн. -ци, м. (тур.). 1. Само ед. Влакнодайно растение, което вирее в по-топъл климат. Gossyplum herbaceum. В България расте доброкачествен памук. 2. Влакната, които обвиват семената на такова растение и служат за приготвяне на прежда, пълнене на юргани и др. Вчера те видях – / на чардак седеше, / бял памук предеше. П. Р. Славейков. || Пречистени такива влакна, употребявани в медицината. Туряше върху раната памук и след това завиваше около пръста му взетия кой знае отде бинт. Йовков. □ Вадя някому душата с памук (разг.) – измъчвам някого безболезнено, незабелязано.
|