панакѝда ж. (гр.). Остар. Намазана с восък дъсчица, на която са учили децата да пишат. Написват тогава другарите му на панакида азбукето, показват му го няколко пъти и дават му след туй дъсчената плочица, та самичък вече да чете и да учи буквите. Влайков.
|